понеделник, 20 юли 2009 г.

Да купиш камила

Да купиш камила
  Райна Недялкова

Край нашата порта камиларят премина – 
камилите водеше - да продаде.
Аз играех безгрижно и волно на двора,
тогава бях само дете...

- Да купим камила - аз казах на татко,
всяка за лев ги продава.
Виж ги, добри са а ето, тази
вече съм си избрала.

- Вярно, така е, добра е цената,
но точно днеска – не би...
Днес този лев ще ми трябва за хляба, 
не можем да купим сега, разбери...

Години летяха, в мен детето растеше
и забравих тази мечта –
своя камила и аз да си имам,
както всички деца.

Един ден край нашата слънчева порта
се спря синеок камилар.
Камили продаваше – две за петстотин
и без пазарлък при това.

- Да купим камила – усмихна се татко, -
малко са скъпи, нали?
Но искам да бъдеш много щастлива,
ела и си избери.

- Но татко, не можем да купим камила
на тази висока цена.
Гледах смаяно и не разбирах
дали шега е това.

- Да, можем. Сега ще платиме цената
на твоята детска мечта,
че утре аз няма да мога да купя
детство на свойте деца.

От моя баща аз разбрах, че в живота
не всичко е само пари.
Да купиш камила – една за петстотин,
Щастие да подариш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар